Стандарти за изпитване на огнеустойчивост на строителни конструкции и елементи

Cтандарти за огнеустойчивост
Oгневи стандарти

Този текст предоставя необходимите подробности, относно стандартите за изпитване на огнеустойчивост, свързани със способността на един образец, представляващ конструкция на система, да предотврати разпространението на огъня или дима при напълно развит пожар и да поддържа конструктивната си устойчивост.

Изпитването на огнеустойчивост на строителен елемент включва определяне на неговото поведение, когато е изложен на определени условия на нагряване и налягане, обикновено съответстващи на пожар в затворено пространство, например стая. Огнеустойчивостта е едно от свойствата на всяка цялостна конструкция или система, а не единствено на използваните в нея материали.

Най-често позоваваните стандарти за определяне на огнеустойчивост са Британските стандарти (BS 476: Части 20 до 24). Европейските стандарти (EN 1363 до 1366) постепенно заместват BS 476, като настоящите еквиваленти са дадени по-долу.

Съгласно европейските норми, строителните елементи и конструкции се изпитват и класифицират по отношение на техните огнепреградни функции и димоплътност, по система, отразяваща свойствата чрез буквено означение, например R, E или I, както и индекс, отбелязващ времето, за което всяка специфична характеристика се поддържа.

Европейски стандарти

EN 13501: Част 2: 2016 - Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън (Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на огнеустойчивост с изключение на вентилационни инсталации)

Този европейски стандарт има за цел хармонизацията на процедури за класификация по огнеустойчивост на строителните продукти и елементи, на основата на определени изпитвателни процедури чрез използване на данни от изпитвания на огнеустойчивост и пропускане на дим.

 

EN 1363: Част 1: 2012 - Изпитвания на огнеустойчивост (Част 1: Общи изисквания)

Тази част установява общите принципи за определяне на огнеустойчивостта на различни елементи на конструкцията, когато са изложени на стандартни условия на въздействие.

 

EN 1363: Част 2: 1999 - Изпитвания на огнеустойчивост (Част 2: Алтернативни и допълнителни процедури)

Тази част определя специфичен сценарий на нагряване, при който стандартните условия, дадени в EN 1363: Част 1, са неподходящи поради други допълнителни фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като естеството на продуктите или системите, предвидената употреба и нормативните изисквания. Алтернативните условия включват въглеводородната крива и кривите на бавно нагряване и излагане на външен огън.

 

EN 1364: Част 1: 2015 - Изпитване на огнеустойчивост на неносещи елементи (Част 1: Стени)

Целта на изпитването е да се измери способността на представителни образци на неносещи стени, със и без остъкляване, за вътрешна и външна конструкция, с изключение на окачени фасади и стени с комплекти врати.

 

EN 1364: Част 2: 2018 - Изпитване на огнеустойчивост на неносещи елементи (Част 2: Тавани)

Това изпитване е приложимо за тавани, които са или окачени чрез окачвачи или фиксирани директно към поддържаща рамка, и за самоносещи се тавани. Изпитването на тавани се провежда в два варианта – с огън под тавана без кухина над него и с огън над тавана, където огънят се контролира в затворена кухина.

 

EN 1364: Част 3: 2014 - Изпитване на огнеустойчивост на неносещи елементи (Част 3: Окачени фасади – пълна конфигурация, завършен монтаж)

Този метод се прилага за системи окачени фасади, свързани към плочата(ите) на пода, проектирани за осигуряване на огнеустойчивост при условия на вътрешно или външно излагане на огън.

 

EN 1364: Част 4: 2014 - Изпитване на огнеустойчивост на неносещи елементи (Част 4: Окачени фасади – частична конфигурация)

Този стандарт описва метода за определяне на огнеустойчивостта на части от окачени фасади, включващи неустойчив на огън запълващ продукт, при излагане на въздействие на огън отвътре или отвън. Методът за изпитване включва оценка по отношение на падащите части, които могат да причинят телесна повреда. Той може да се използва също така за определяне на всяко разширение в областта на приложение по отношение на огнеустойчивостта на части на окачени фасади, изпитвани съгласно EN 1364: Част 3.

 

EN 1365: Част 1: 2012 - Изпитване на огнеустойчивост на носещи елементи (Част 1: Стени)

Това изпитване измерва способността на представителен образец на носеща стена да устои на едностранно огнево въздействие и да поддържа носимоспособността си. Изпитването е приложимо за вътрешни и външни стени при вътрешни или външни условия на излагане.

 

EN 1365: Част 2: 2014 - Изпитване на огнеустойчивост на носещи елементи (Част 2: Подове и покриви)

Тази част описва метода за определяне на огнеустойчивост на подова конструкция без кухини или с невентилирани кухини, покривна конструкция със или без кухини (вентилирани или невентилирани) и под или подова конструкция, включваща остъклени елементи. Посоката на огнево въздействие е от долната страна.

 

EN 1365: Част 3: 1999 - Изпитване на огнеустойчивост на носещи елементи (Част 3: Греди)

Тази част описва метода за определяне на огнеустойчивостта на греди със или без приложени пожарозащитни системи и със или без кухини. Устойчивостта на огън на гредите се оценява по отношение на критерия носимоспособност.

 

EN 1365: Част 4: 1999 - Изпитване на огнеустойчивост на носещи елементи (Част 4: Колони)

Тази част описва метода за определяне на огнеустойчивостта на колони, изложени на огнево въздействие от всички страни. Огнеустойчивостта на колоната се оценява по отношение на критерия носимоспособност.

 

EN 1366: Част 1: 2014 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 1: Въздухопроводи)

Тази част описва метода за определяне на огнеустойчивост на вертикални и хоризонтални въздухопроводи при стандартни огневи условия. Изпитването установява огнеустойчивостта на въздухопроводи, изложени на огън отвън (Въздухопровод А) и отвътре (Въздухопровод В). Характеристиките на въздухопроводите се оценяват по отношение на критериите непроницаемост, изолация и пропускане на дим.

 

EN 1366: Част 2: 2015 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 2: Пожарни клапи)

Целта на това изпитване е да се оцени способността на механични устройства, като пожарни клапи, да предотвратят разпространението на огън, дим и газове при висока температура от едно отделение в друго, по въздухопроводната система, която може да преминава през противопожарни стени и подове. Измерването на температурата и непроницаемостта се извършва на част от изпитваната конструкция. Херметичността на система с пожарна клапа се определя чрез директно измерване на дебита, като същевременно се поддържа постоянна разлика в налягането от другата страна на затворената пожарна клапа. Херметичността на пожарната клапа в затворена позиция се измерва при температура на околната среда.

 

EN 1366: Част 3: 2009 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 3: Запълващи уплътнения)

Тази част дава метод за изпитване и оценка на приноса на системата запълващо уплътнение към огнеустойчивостта на преградни елементи, през които преминава(т) комуникация(и). Целта на изпитването е да се оценят ефектите от такова преминаване върху непроницаемостта и изолационните характеристики на засегнатия преграден елемент, непроницаемостта и изолацията на системата запълващо уплътнение, изолационните характеристики на преминаващата(ите) инсталация(и), и загубата на непроницаемост на една инсталация.

 

EN 1366: Част 4: 2006+A1:2010 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 4: Уплътнения за линейни съединения)

Целта на това изпитване е да се оцени ефектът от едно уплътнение за линейни съединения върху непроницаемостта и изолацията на конструкцията, както и непроницаемостта и изолационните характеристики на уплътнението за линейни съединения. Оценява се също и ефектът от движението на поддържащата конструкция при огнево въздействие върху уплътнението за линейни съединения.

 

EN 1366: Част 5: 2010 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 5: Канали и шахти за обслужване)

Целта на това изпитване е да се установи способността на представителен хоризонтален канал за обслужване или вертикална шахта за обслужване, преминаващи през под или стени и обграждащи тръби и кабели, да устоят на разпространението на огън от едно отделение към друго. Изпитването установява поведението на канали и шахти при огнево въздействие отвън или отвътре. Експлоатационните характеристики на каналите и шахтите се оценяват по отношение на критериите непроницаемост и изолация.

 

EN 1366: Част 6: 2004 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 6: Повдигнати подове и кухи подове)

Тази част определя метода за изпитване на представителни образци на повдигнат или кух под, когато е изложен на въздействие при определен режим на нагряване и натоварване. Излагането на огън е откъм запълненото пространство под пода. Приложеното огнево въздействие може да бъде по стандартната или по „редуцираната“ (поддържана до 500°C) крива време–температура. Оценяват се критериите изолация, непроницаемост и носимоспособност.

 

EN 1366: Част 8: 2004 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 8: Димоотводи)

Тази част е създадена за оценяване на огнеустойчиви въздухопроводи, изпитвани по EN 1366-1 (Въздухопровод А и Въздухопровод В) и функциониращи правилно като димоотводи. Прилага се за димоотводи, които преминават през пожарен сектор, различен от пожарния сектор, от който трябва да се извлича димът в случай на пожар при напълно развит пожар. Изпитването е приложимо единствено за четиристранно изложени на огън димоотводи, изградени от негорими материали (Евроклас А1 и А2). Пропускането на дим се измерва при околна и повишена температура. Оценяват се критериите пропускане на дим, изолация, непроницаемост и механична устойчивост.

 

EN 1366: Част 9: 2008 - Изпитване на огнеустойчивост на обслужващи инсталации (Част 9: Едносекторни димоотводи)

Тази част описва изпитвателен метод за определяне на огнеустойчивостта на димоотводи, използвани единствено за едно отделение. При такива приложения, димоотводната система е предназначена да функционира единствено до настъпване на пълното развитие на пожара (обикновено 600°C). Този метод на изпитване е подходящ единствено за димоотводи, изградени от негорими материали (Евроклас А1 и А2-s1, d0). Приложим е единствено за четиристранни и кръгли димоотводи. Това изпитване е предвидено да обхваща хоризонтални димоотводи, предназначени единствено за единично отделение, непреминаващи през други отделения. Той пресъздава огнево въздействие на развиващ се пожар (преди достигане на пълно развитие). За димоотводи, преминаващи през други отделения, трябва да се използва методът на изпитване описан в EN 1366-8.

 

EN 1634: Част 1: 2014+A1:2018 - Изпитвания за огнеустойчивост и управление на дима за комплекти врати и затварящи устройства, отваряеми прозорци и елементи на строителния обков (Част 1: Изпитване за огнеустойчивост за комплекти врати и затварящи устройства и отваряеми прозорци)

Тази част описва метода за изпитване на врати и затварящи устройства, проектирани за монтаж в отвори на вертикални преградни елементи, включващи врати на панти и въртящи се врати, хоризонтални и вертикално плъзгащи се врати, и неизолирани метални едностранно облицовани повдигащи се затварящи устройства. Оценяват се експлоатационните характеристики изолация, непроницаемост и излъчване.

Британски стандарти

BS 476: Част 20: 1987 (BS EN 1363: Част 1: 2012) - Методи за определяне на огнеустойчивостта на строителни елементи (общи изисквания)

 

Тази част описва общите процедури и оборудването, необходимо за определянето на огнеустойчивостта на строителни елементи. Тя трябва да се прилага заедно със съответната част на BS 476: Части 21 до 24, описващи подробната процедура за изпитване на отделни строителни елементи.

 

BS 476: Част 21: 1987 (BS EN 1365: Части 1 to 4) - Методи за определяне на огнеустойчивостта на носещи конструктивни елементи

 

Този стандарт описва методи за определяне на огнеустойчивостта на носещи греди, колони, подове, плоски покриви и стени. Гредите и колоните се оценяват по отношение на тяхната носимоспособност, докато другите елементи като подове, плоски покриви и стени се изпитват по отношение на тяхната носимоспособност, непроницаемост и изолация.

 

BS 476: Част 22: 1987 (BS EN 1364: Части 1 и 2: 2015, 2018) - Методи за определяне на огнеустойчивостта на неносещи конструктивни елементи

 

Този стандарт описва методи за определяне на огнеустойчивостта на неносещи прегради, комплекти врати, затварящи устройства, таванни мембрани и остъклени елементи на конструкции по отношение на тяхната непроницаемост и, където е уместно, изолация.

 

BS 476: Част 23: 1987 - Методи за определяне на приноса на компонентите към огнеустойчивостта на една конструкция

 

Този стандарт описва изпитвателни методи за определяне на приноса на окачени тавани към огнеустойчивостта на стоманени греди, както и за определяне на приноса на набъбващи уплътнения към огнеустойчивостта на комплекти дървени врати.

 

BS 476: Част 24: 1987 (BS EN 1366: Част 1: 1999) - Методи за определяне на огнеустойчивостта на въздухопроводи

 

Този стандарт описва методите, използвани за изпитване и измерване на способността на комплект тръбопроводи да предотврати разпространението на огън от едно отделение към друго. Резултатите се изразяват по отношение на стабилност, непроницаемост и изолация.

 

BS 7346-3:1990 (BS EN 12101-1:2005) - Компоненти на системи за управление на дим и топлина

 

Този стандарт описва методи за определяне на огнеустойчивостта на димни прегради в случаите, когато те се използват като част от система за контрол на дима.

Международни стандарти

ISO 834: Част 1: 1999 - Общи изисквания

Тази част описва основните положения по отношение на оборудването, инструментариума и процедурите на метода за определяне на огнеустойчивостта на различни елементи на конструкцията, когато е подложена на стандарти условия на огнево въздействие.

 

ISO 834: Част 4: 2000 - Специфични изисквания към носещи вертикални преградни елементи

Тази част се прилага за вертикални преградни носещи елементи на сградната конструкция, подложени на едностранно огнево въздействие. Характеристиките по огнеустойчивост на изпитания образец се оценяват по отношение на критериите изолация, непроницаемост и носимоспособност.

 

ISO 834: Част 5: 2000 - Специфични изисквания към носещи хоризонтални преградни елементи

Тази част се прилага за хоризонтални преградни носещи елементи на сградната конструкция, като подове и покриви, включително носещи елементи, съдържащи греди, подложени на огнево въздействие от долната страна. Характеристиките за огнеустойчивост на изпитвания образец се оценяват по отношение на критериите изолация, непроницаемост и носимоспособност.

 

ISO 834: Част 6: 2000 - Специфични изисквания към греди

Тази част описва процедурите за определяне на огнеустойчивостта на греди, когато са изпитвани самостоятелно с подложени на огнево въздействие долна и две вертикални страни, освен ако не трябва да се възпроизвеждат други подходящи условия на нагряване. Гредата се оценява по отношение на критерия носимоспособност.

 

ISO 834: Част 7: 2000 - Специфични изисквания към колони

Тази част описва процедурите за определяне на огнеустойчивостта на колони, изпитвани самостоятелно. Колоната се изпитва, изложена на огън от всички страни, освен ако не трябва да се възпроизвеждат други подходящи условия на нагряване. Колоната се оценява по отношение на критерия носимоспособност.

 

ISO 834: Част 8: 2000 - Специфични изисквания към неносещи вертикални преградни елементи

Тази част се прилага за вертикални преградни елементи на сградната конструкция, подложени на едностранно огнево въздействие. Характеристиките по огнеустойчивост на изпитвания образец се оценяват по отношение на критериите изолация и непроницаемост.

 

ISO 834: Част 9: 2003 - Специфични изисквания към неносещи таванни елементи

Тази част определя характеристиките за огнеустойчивост на тавани, оценени по отношение на критериите изолация и непроницаемост при огнево въздействие от долната страна. Изпитвателният метод е приложим за самоносещи се тавани и окачени таванни конструкции.

Австралийски стандарти

AS 1530: Част 4: 2005 - Изпитване на огнеустойчивост на конструктивни елементи

Стандартът следва основните принципи и процедури, съдържащи се в серията ISO 834 и други свързани документи, като ги обединява в един документ. Този стандарт предоставя метод за определяне на огнеустойчивостта на сградни елементи, включително стени, подове, покриви, тавани, колони, греди, комплекти врати, неизолирани остъкления, въздухопроводи, преминавания на инсталации и комплекти пожарни клапи. Според Строителните норми на Австралия (ВСА) дадена конструктивна система се приема единствено, ако тя е изпитвана в съответствие с този стандарт.

 

AS 4072: Част 1: 2005 - Компоненти за защита на отвори в пожарозащитен преграден елемент (Част 1: Преминавания на инсталации и контролни фуги)

Тази част определя изискванията към изпитването, представянето на резултатите и монтажа на системи за уплътняване на преминавания и системи за уплътняване на контролни фуги в пожарозащитни елементи на конструкция. Стандартът се основава на изпитването на стандартни конфигурации и определя минимални изисквания към тези пожарозащитни системи. Той е предназначен да допълни изискванията за противопожарна защита на ВСА и трябва да се чете заедно с режимите за изпитване, описани в AS 1530: Част 4.

 

AS 5113 - Изпитване и класификация на разпространението на огън на външни стени на сгради

Този стандарт посочва точно обозначение на огневите характеристики на стенните обшивки и комплекти стени. AS 5113 ще бъде позован в нов метод за потвърждение, който ще позволи на индустрията да определя огневите характеристики на външните системи за обшивка по отношение на съответните изисквания към експлоатационните характеристики, заложени от NCC.

Речник

Оценки/ Одобрения

Изпитвателните протоколи посочват единствено това, което е изпитвано, и не съдържат изменения. Промените в конструкция, изпитвана по австралийски, британски или европейски стандарти, ще изискват или друго огнево изпитване, или инженерна оценка.

Оценката е базово проучване, извършено от независим консултант по пожарна безопасност, и допуска някои изменения спрямо изпитвания проект. Естеството и обхвата на всяко изменение ще зависи до голяма степен от размера и конфигурацията на образеца за изпитване.

Могат да се изготвят и конкретни оценки за обект – и да се проведат изпитвания – съобразени със специфичните потребности на даден строителен проект.

техническа-помощ Promat

Помощ за ваш проект

техническа-помощ Promat

Имате още въпроси?

Свържете се с нашия отдел за технически консултации още сега!

 

ИСКАНЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ СЕГА >>